Валидирането на JWT гарантира, че токена не е бил променян, което е ключова стъпка в сигурното удостоверяване. Токени, които не преминават валидирането, може да са били злонамерено променени и не трябва да се доверява на тяхното съдържание.
Симетричните алгоритми като HS256 използват един и същ ключ за подписване и валидиране, като ключът трябва да е абсолютно същият като при генерирането, за да бъде валидирането успешно.
Асиметричните алгоритми като RS256 използват частен ключ за подписване и публичен ключ за валидиране, като при валидирането се изисква само публичният ключ, което повишава сигурността при разпространението на ключовете.
Грешен ключ, променен токен, несъответствие на алгоритмите, грешен формат на токена са основните причини за неуспешно валидиране, които трябва да бъдат проверени една по една.
Препоръчително е да валидирате JWT при всяка заявка към API, за да гарантирате валидността на токена. При висока честота на валидиране може да се обмисли кеширане на резултатите от валидирането за оптимизиране на производителността.
Локалното валидиране избягва предаването на ключове през мрежата, намалявайки риска от изтичане, и е особено подходящо за изисквания за валидиране на токени в чувствителни среди.